Детето в мен се развива.
Пърха като пеперудки в корема ми.
Изпълва ме със съдържание.
Кара ме да повръщам.
Тръпна в страх и сладостно очакване.
Да, ще имам дете.
Този нов живот ме радва. Искам го. Вълнува ме. Чакам с нетърпение приключението, което ми предстои.
Преди 5 години бях в същото положение и ситуацията изглеждаше трагична. Чувствах се безнадеждно - изтерзана от физическите си неразположения, осъзнатото решение да стана майка, но и в търсене на смисъла от тривиалното продължаване на гена.
Още повече, че не харесвах децата. Чувствах се неудобно в тяхно присъствие, възприемах ги като хора, с които нямам общи теми за разговор. Гукащи пеленачета, бърбориви момиченца и палави момченца не ме разнежваха.
Ето в такава сложна емоционално-екзистенциална обстановка посрещнах малкото си момиченце - объркана, но твърдо решена да отбранявам човешките си права. Наистина и детенцето не беше от най-деликатните и дипломатични душички. Шумно, любопитно, капризно, не търпящо възражения, искащо всичко веднага.
Борбата беше безмилостно жестока. Дълго се мачкахме, викахме, ревахме. Докато не си дадох сметка, че това дете ме развива и превъзпитава.
Ето и равносметката.
Научи ме на красноречие или най-малко дългоречие. Отказите ми да изпълнявам нейните команди трябваше да бъдат придружени с дълги, прочувствени монолози с логическа обосновка на причините, породили неподчинението ми. Това беше единствения начин да парирам оглушителните писъци, когато решеше, че иска нещо, което определено не бях склонна да изпълня. Мисля, че само и само да млъкна, тя се съгласяваше с мен. Първият шок дойде като започна да ми репликира и да ме лови в противоречие. Контролът се затегна. Думите трябва да са подплатени с дела. Урокът продължава ежедневно и ежечасно.
Научи ме да не се сърдя дълго, болезнено и мълчаливо. Започнах да се извинявам, да приемам извинения, да си казвам, когато нещо ме мъчи. Схемата беше следната. Тя прави беличка, нищо особено, но аз започвам да крещя, защото съм преуморена и затормозена. Тя започва да плаче, а аз - да тъна в угризения. Дебелите книги казват, че родителят дори да греши, трябва да е последователен в действията си и да не го признава, за да не накърни авторитета си. Да, но и аз страдах, и детенцето се измъчваше. Ходеше след мен и жално, но гръмогласно ревеше. В началото борбата, дали да проявя слабост и да се извиня или да бъда желязна и да поддържам мита за родителската безгрешност, продължаваше дълго. Облекчението и стоплянето на отношенията обаче след едно просто "Извинявай!" бяха почти магични. Спрях да викам за щяло и нещяло. Сега вече сме малко като италианци – споровете ни са по-скоро бутафорни. Общуваме си леко и се опитваме да се надприказваме.
Научи ме за тайния живот на предметите. Така любовно гледаше и толкова държеше да ме запознава с най-обикновени и глупави предмети, че и до ден днешен сънувам, как чайникът говори, а пръчката от парцала за миене на под се превръща в магически жезъл.
Приложно ми проведе бърз курс по креативност. Пресъздавам: 1. Обличаш детски потник на кукла. Стои и свободно. 2. Куклата пречи. Трябва да си освободиш ръка/ ръка и половина. Хващаш презрамките на потника като дръжки и става чанта. 3. Куклата пречи. Трябва да си освободиш и двете ръце. Премяташ презрамките на потника като раница през рамо. Ако потникът е достатъчно голям или разтеглив, може да сложиш и двата ремъка на „раницата” през раменете. Куклата е като в кенгуру, изглежда й е комфортно.
Научи ме, че не е необходимо да си хабя думите и да се обяснявам, когато няма желание за контакт, а само декламации от отсрещната страна. Или става да се разбереш с някои, или не. Детенцето лови мислите ми в ефира, както говорител чете ауто кюто. Знам, че поне едно същество ме разбира точно, без преводи и обясняване на контекста.
Научи ме да се вслушвам в ангелските й думи. Получавала съм безценни съвети, като например да не се бия с колегите, или да кажа на шефа, че е гаден. Истинско проникновение обаче беше, когато на тръшкането ми, че съм ужасна и дебела (бременна съм все пак), тя отсече: "Я стига, все едно, че не обичаш бебето!"
Научи ме да се забавлявам от нищо. Правим всякакви тематични партита. В момента тече балонено. Трябва да сме с по два балона във всяка ръка и два в устата. Има си хореография на танц, в музикален съпровод на Бритни Спиърс. Показва ми стъпките и движенията, но напредвам бавно.
Научи ме да се сприятелявам със случайни хора. По градинки и площадки човек може да попадне на много свежи и ценни майки. В подобна ситуация без конкурентни интереси, хората се възприемат истински. Харесват се или не, заради самите си същности. Имам прекрасна приятелка – майка от градинка.
Научи ме кои са важните неща в живота. Разбрах, че всичките ми роли (приятелка, професионалистка, дори ,ех, съпруга и любима) в живота могат да бъдат изиграни и от друг, но добра или лоша аз съм нейната незаменима мама.
Научи ме, че децата са друга раса, докато не бъдат сегрегирани от разумните, прее*ани и важни хорица.
Благодаря ти, мое мило малко момиченце с изправено гръбче и звънко гласче.
